Изследване за Захари Стоянов

Открито писмо, парафирано от десетки жители на Стамболийски, търси подкрепа за мащабно изследване, посветено на живота и делото на Захари Стоянов. Негов автор е почетният гражданин на Стамболийски Гавраил Панчев – писател, филолог и литературен изследовател. „Събирането на факти е продължителен изследователски труд. Проучването изисква време и средства, а в последните години Гаврил Панчев е отдаден изцяло на писателска дейност. За да реализира творческия си проект и да довърши изследването, за което е нужно поне още една година работа, са му нужни 5000 лева”, се казва в откритото писмо, което е изпратено до депутатите от 17 МИР, до висши училища в страната и до общинските съветници в Стамболийски.

 

 

 

Открито писмо, парафирано от десетки жители на Стамболийски, търси подкрепа за мащабно изследване, посветено на живота и делото на Захари Стоянов. Негов автор е почетният гражданин на Стамболийски Гавраил Панчев – писател, филолог и литературен изследовател. „Събирането на факти е продължителен изследователски труд. Проучването изисква време и средства, а в последните години Гаврил Панчев е отдаден изцяло на писателска дейност. За да реализира творческия си проект и да довърши изследването, за което е нужно поне още една година работа, са му нужни 5000 лева”, се казва в откритото писмо, което е изпратено до депутатите от 17 МИР, до висши училища в страната и до общинските съветници в Стамболийски. Гавраил Панчев ръководи литературния клуб в местното читалище. Включен е в енциклопедията „Кой кой е в българската култура”. Най-популярният му труд е тритомникът за Алеко Константинов, написан след 16 години изследователска работа, който тълкува по различен начин творчеството на Щастливеца. Премиери в цялата страна е правил и със сборника есета и статии „Бай Ганю. Невероятните разкази за един съвременен българин” от Алеко Константинов: власт и знание”. Автор е на сборник студии „Промяната”, на сборник статии „Между робството и свободата” и на книгата „Комунизмът като комунизъм”. „Скритият замисъл на изследването за Захари Стоянов е да бъде даден отговор защо сме загубили идентичността си.  Интересува ме проблемът за неговата идентичност от гледна точка на въведени отвън идеологии. Говоря за либерални, социалистически, марксистки. Впрочем, Захари Стоянов е познавал Маркс – в „Записки”-те е посочено. Идентичността, в различните й форми, в отношение с преводните идеологии е в основата на интереса ми към Захари. Защото открих, че при него има различни идентичности. Има два въпроса, които ме вълнуват – защо не участва във войната от 1877-78 година и след това в Сръбско-българската. Малко дискутирани, но много съществени. Това са хора, тръгнали да мрат – моето възхищение към саможертвата им, и е логично да отидат да се бият. Досегашното изследване показва, че двамата със Стамболов са били в тила на армията по време на Руско-турската война – много благодатно място за особени разпоредби с пари и стоки. Още по-интересно е, че като идеолог и организатор на Съединението не участва и в Сръбско-българската война. Изучих защо не е участвал и направих следващото си откритие. Той е бил назначен от Батемберг за „служител с особени поручения”. Преведено днес – агент. Бил е изпратен в Румъния със специална задача, която има пряко отношение към изхода на Сръбско-българската война. И е дело на тайни отношения между Батемберг и Захари Стоянов. Откъде е близостта им? От масонската ложа”, разкрива част от проучванията си авторът изследовател. Панчев търси отговор и на въпроса, свързан с последната идентичност на Захари Стоянов, когато след 1885 година става националист. Той е в особени отношения е с новия княз, става председател на парламента и най-впечатляващото е, че участва в заговор за свалянето на министър-председателя Стамболов. Тези факти са описани, но никога досега не са били изследвани сериозно. Какъв е бил замисълът на Фердинанд, има ли намеса на външни сили, каква е тази поредна трансформация на Захари Стоянов да участва в подобни интриги, след като със Стамболов са се познавали отдавна и непрекъснато са били заедно. Това са въпросите, на които Гавраил Панчев търси отговор и, неизбежно, прави препратки към днешния ден. Въпреки че се е пазил да дава оценки, той има критика към революционната идеология на Захари. И е убеден, че няма как да се прави наука само с митове.